Послания от Конкурса по мисъл на Елиас Канети „Да разглобиш шума“ 2022 г.
Послания от художествени творби от Конкурса по мисъл на Елиас Канети „Да разглобиш шума“
Стела Дамянова – XIIв клас, Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ – Русе
„Да разглобиш шума“ (по Елиас Канети)
Да разглобиш шума на съставните му части
и да чуеш колко много казва той.
Едни разкриват свойте страсти,
а другите живеят във покой.
Да разглобиш шума частица по частица
и нов облик да добие той.
Отсреща вече е щастлива птица,
малко дете или човек в застой.
Да разглобиш шума и да не дразни.
Ах, колко много всъщност казва той!
Разказва ти историите разни,
падащи като порой.
Да разглобиш шума е много важно.
И да чуеш всеки кой е там.
Дали е смешно или тъжно,
нека всеки е разбран.
Мая Боянова Асенова – IXб клас, Финансово-стопанска професионална гимназия „Васил Левски“ – Монтана
„Аз съм шумът на морето. Разбитите морски вълни в скалистия бряг съм аз. Звук, вода, сол. Обичам да вдигам шум, особено когато е ветровито. Хората ме слушат в захлас. Възниквам от камъни и силно течение. Единствен преминавам през водата. Аз съм друга неписана стихия. Когато вдигам шум, не само човеците се радват, но и рибите, макар че ги бутам с моите вълни, а те се впускат в лудешка игра. Хората се къпят в мен, гмуркат се и гледат как морските твари плуват. А аз ги избутвам към брега. Аз и водата сме преплетени във вечна тайнствена целувка. Всички пясъчни замъци, които децата строят унищожавам, особено ако са много близо до морето, на брега. Когато слънцето грее, вълните блестят и намигат чаровно. Тогава можете не само да слушате шума на морето, но и да гледате как блещукам. Аз съм звук в занемяла картина.”
„Казвам се Шум на музика. Появявам се, когато свири инструмент в нежна мелодия. Аз съм любезен шум, всички ме слушат и ми се радват. Различен съм. Мога да бъда шумен, мога да бъда тих. Аз съм тъжен и щастлив.”
Кирил Димов – 17 г., ОДК „Св. Иван Рилски“
Като магия,
с пръчка лека,
един замах и настроение,
и порив,
да летя далеко,
като мечта,
за приключение,
шума ще разглобя.
Защо ли?
Шумът досажда
на мечтите,
със съмнения,
дори неволи,
изпълва нощите и дните.
………………………………..
Ще разглобя шума сега,
с едно нестройно,
скромно мнение: –
Стани,
в ръце вземи света,
създай го нов,
с въображение!
Иван Иванов Бучов, ПГ „Христо Ботев“ – Дупница
Да разглобиш шума?! Звучи опасно…Наивно.
Глупаво!
Нелепо!
Несмислено усилие човешко;
екзистенциална грешка…
да разглобиш шума на битието тясно,
с мъже русалки
и остарели преждевременно деца,
пораснали без смях и чудеса…
Да разглобиш шума е светотатство!
Шумът е свят, преливащ от богатство.
Шумът е вик на коренче живот.
Шумът е мъдрост, скрита във кивот.
Шумът е вопълът на тайно БРАТСТВО,
намерило убежище сред НАС…
Шумът е смях, родилен крясък, попритихнал глас
на някой грешник, стъпил в Рая
и шепот след любовната омая,
и плач, разкъсал плаща на безкрая…
Шумът е НАШИЯТ посърнал страх,
спасението от житейски крах,
спечелен ход върху дъска за шах…
Шума не бих разглабял със търпение,
потънал в инфантилно вдъхновение
или обзет от болно дръзновение!
Шумът е линията на безкрая,
На Битието грудката, дъхът на Рая,
покълнал неусетно на Земята…
Шумът е на човеците душата!
Наталия Петьова Цветанова – XIIв клас, ПГ по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен
Един от най- хубавите звуци за хората е звукът от плача на един нов живот, на едно новородено дете. С този звук се раждат щастието и безусловната обич………
Шумът и звуците около нас имат силата да ни завладяват, да ни карат да се замислим, да се вслушаме в тяхното послание. Имат способността да ни накарат да искаме още от тях и да ни вдъхновяват. Могат да са успокоение за нас, но могат и да навредят на съзнанието ни и да ги свързваме с лоши неща. Затова трябва „Да разглобим“ шума и да премахнем негативните звуци от ума и душата.
Анастасия Златарска – VIII клас, ПГ „Христо Ботев“ – Дупница
Шумът навън е градски тътен,
спор между жена и мъж
в дъжд, кънтящ в нощта ни тиха.
Шума разглеждаш:
очи солени насред морска шир,
дом на лъчи горещи – бляскащи в очите ти.
Елена Ивайлова Андреева – XIклас, Първа езикова гимназия – Варна
Остават си частиците неподредени
да олицетворяват отминалите чувства
като безброй сияйни вселени,
които да заключат мойта болка.
Никол Николаева Некезова – XIв клас, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе
Любовта ни превръща в симфония.
Настрои с целувка звука.
„Обичам те!“ стана мелодия,
пята от нас във вечността.
Даниел Мерджанов – XIIг класq ПГИУ „Елиас Канети” – Русе
“…разглобяването на шума представлява умението на човек да извлича информация от всеки заобикалящ го звук, докато за други е точно обратното….идеята зад тази мисъл е способността на нашия мозък да ни изолира от цялата ненужна врява около нас.
“Да разглобиш шума” не е просто мисъл, а авторско завещание.
Велислава Юлиянова Щерева – АЕГ „Гео Милев“ – Русе
Шумът е… една забавна игра на гоненица. Я той те настигне и те докосне – целият ще те гъделичка и ще те облива със звуци и смях; я ти го докопаш – викваш в отговор и ставаш част от него. Та именно шумът е така необуздан, така завладяващ за младото сърце! По този начин то опознава света – гмурва се в гъстия шум от викове и смехове, в тълпата от хорски души; плува между хилядите неразличими звукови вълни, опитва да улови някоя и да я проучи, но в това време десет като нея го погалват и младото сърце не сдържа порива си – опитва да обгърне всичките и ги изпуска. Но не клюмва! Само то притежава страстта да се впусне в подобно заглушаващо приключение с глупавата мисъл, че ще опознае Всеки звук. Само то не пуща надеждата, че в навалицата от шум ще чуе мелодията. Само младото сърце е така любопитно, че да се старае да се вслуша във всекиго, та да търси смисъла на живота – дори в пияния барман в три през нощта…