Послания от Конкурса по мисъл на Елиас Канети „Да разглобиш шума“ 2022 г.

Послания от художествени творби от Конкурса по мисъл на Елиас Канети „Да разглобиш шума“

 

Стела Дамянова – XIIв клас, Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ – Русе

„Да разглобиш шума“ (по Елиас Канети)

 

Да разглобиш шума на съставните му части 

и да чуеш колко много казва той.

Едни разкриват свойте страсти,

а другите живеят във покой.

 

Да разглобиш шума частица по частица 

и нов облик да добие той.

Отсреща вече е щастлива птица,

малко дете или човек в застой. 

 

Да разглобиш шума и да не дразни.

Ах, колко много всъщност казва той!

Разказва ти историите разни, 

падащи като порой. 

 

Да разглобиш шума е много важно.

И да чуеш всеки кой е там.

Дали е смешно или тъжно,

нека всеки е разбран.

 

Мая Боянова Асенова – IXб клас, Финансово-стопанска професионална гимназия „Васил Левски“  – Монтана

            „Аз съм шумът на морето. Разбитите морски вълни в скалистия бряг съм аз. Звук, вода, сол. Обичам да вдигам шум, особено когато е ветровито. Хората ме слушат в захлас. Възниквам от камъни и силно течение. Единствен преминавам през водата. Аз съм друга неписана стихия. Когато вдигам шум, не само човеците се радват, но и рибите, макар че ги бутам с моите вълни, а те се впускат в лудешка игра. Хората се къпят в мен, гмуркат се и гледат как морските твари плуват. А аз ги избутвам към брега. Аз и водата сме преплетени във вечна тайнствена целувка. Всички пясъчни замъци, които децата строят унищожавам, особено ако са много близо до морето, на брега. Когато слънцето грее, вълните блестят и намигат чаровно. Тогава можете не само да слушате шума на морето, но и да гледате как блещукам. Аз съм звук в занемяла картина.”

            „Казвам се Шум на музика. Появявам се, когато свири инструмент в нежна мелодия. Аз съм любезен шум, всички ме слушат и ми се радват. Различен съм. Мога да бъда шумен, мога да бъда тих. Аз съм тъжен и щастлив.”

 

Кирил Димов – 17 г., ОДК „Св. Иван Рилски“

Като магия,

с пръчка лека,

един замах и настроение,

и порив,

да летя далеко,

като мечта,

за приключение,

шума ще разглобя.

Защо ли?

Шумът досажда

на мечтите,

със съмнения,

дори неволи,

изпълва нощите и дните.

………………………………..

Ще разглобя шума сега,

с едно нестройно,

скромно мнение: –

Стани,

в ръце вземи света,

създай го нов,

с въображение!

 

Иван Иванов Бучов, ПГ „Христо Ботев“ – Дупница

Да разглобиш шума?! Звучи опасно…Наивно.

Глупаво!

Нелепо!

Несмислено усилие човешко;

екзистенциална  грешка…

да разглобиш шума на битието тясно,

с мъже русалки

и остарели преждевременно деца,

пораснали без смях и чудеса…

Да разглобиш шума е светотатство!

Шумът е свят, преливащ от богатство.

Шумът е вик на коренче живот.

Шумът е мъдрост, скрита във кивот.

Шумът е вопълът на тайно БРАТСТВО,

намерило убежище сред НАС…

Шумът е смях, родилен крясък, попритихнал глас

на някой грешник, стъпил в Рая

и шепот след любовната омая,

и плач, разкъсал плаща на безкрая…

Шумът е НАШИЯТ посърнал страх,

спасението от житейски крах,

спечелен ход върху дъска за шах…

Шума не бих разглабял със търпение,

потънал в инфантилно вдъхновение

или обзет от болно дръзновение!

Шумът е линията на безкрая,

На Битието грудката, дъхът на Рая,

покълнал неусетно на Земята…

Шумът е на човеците душата!

 

Наталия Петьова Цветанова – XIIв клас, ПГ по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен

            Един от най- хубавите звуци  за хората е звукът от плача на един нов живот, на едно новородено дете. С този звук се раждат щастието и безусловната обич………

Шумът и звуците около нас имат силата да ни завладяват, да ни карат да се замислим, да се вслушаме в тяхното послание. Имат способността да ни накарат да искаме още от тях и да ни вдъхновяват. Могат да са успокоение за нас, но могат и да навредят на съзнанието ни и да ги свързваме с лоши неща. Затова трябва „Да разглобим“ шума и да премахнем негативните звуци от ума и душата.

 

Анастасия Златарска – VIII клас, ПГ „Христо Ботев“ – Дупница

Шумът навън е градски тътен,

спор между жена и мъж

в дъжд, кънтящ в нощта ни тиха.

 Шума разглеждаш:

очи солени насред морска шир,

дом на лъчи горещи – бляскащи в очите ти.

 

Елена Ивайлова Андреева – XIклас, Първа езикова гимназия – Варна

Остават си частиците неподредени

да олицетворяват отминалите чувства

като безброй сияйни вселени,

които да заключат мойта болка.

 

Никол Николаева Некезова – XIв клас, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе

Любовта ни превръща в симфония.

Настрои с целувка звука.

„Обичам те!“ стана мелодия,

пята от нас във вечността.

 

Даниел Мерджанов – XIIг класq ПГИУ „Елиас Канети” – Русе

“…разглобяването на шума представлява умението на човек да извлича информация от всеки заобикалящ го звук, докато за други е точно обратното….идеята  зад тази мисъл е способността на нашия мозък да ни изолира от цялата ненужна врява около нас.

“Да разглобиш шума” не е просто мисъл, а авторско завещание.

 

Велислава Юлиянова Щерева – АЕГ „Гео Милев“ – Русе

            Шумът е… една забавна игра на гоненица. Я той те настигне и те докосне – целият ще те гъделичка и ще те облива със звуци и смях; я ти го докопаш – викваш в отговор и ставаш част от него. Та именно шумът е така необуздан, така завладяващ за младото сърце! По този начин то опознава света – гмурва се в гъстия шум от викове и смехове, в тълпата от хорски души; плува между хилядите неразличими звукови вълни, опитва да улови някоя и да я проучи, но в това време десет като нея го погалват и младото сърце не сдържа порива си – опитва да обгърне всичките и ги изпуска. Но не клюмва! Само то притежава страстта да се впусне в подобно заглушаващо приключение с глупавата мисъл, че ще опознае Всеки звук. Само то не пуща надеждата, че в навалицата от шум ще чуе мелодията. Само младото сърце е така любопитно, че да се старае да се вслуша във всекиго, та да търси смисъла на живота – дори в пияния барман в три през нощта…