“Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук”
                                                           

Елиас Канети, “Спасеният език”

  Елиас Канети австрийски писател от еврейски произход, получил Нобелова награда за литература през 1981 година.

  Той е роден в Русе на 25 юли 1905 г.в семейството на Жак и Матилда Канети и тук изживява първите години на детството си.Нобелова награда получава за своята книга "Спасения език", в която описва спомени от ранните си години.

  През 1911 г. семейството се преселва в Манчестър, Англия, където башата става служител в търговвска фирма. През 1912 г. баща му умира. Както казва в спомените си писателят, това става след като научава вестта за избухналата Балканска война. През 1913 г.майка му го отвежда заедно с неговите двама братя във Виена.

  Канети прекарва ученическите си години в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. се завръща в Австрия, където започва да изучава химия.

  Първото му сериозно литературно произведение ”Заслепението” е публикувано през 1935 г. Следващите му по-значими произведения са: ”Провинцията на човека” (1973), ”Съзнанието на думите” (1975), ”Спасеният език” (1979), ”Факел в ухото” (1980), ”Игра на очи” ( 1985), ”Тайното сърце на часовника” (1989). Произведенията на Канети се отличават със своята сложност и психоаналитичност.

  През 1981 г. Елиас Канети е удостоен с Нобелова награда в областта на литературата за своята книга ”Спасеният език”, в която авторът описва спомени от ранните си години, с най-траен отпечатък преживяното в Русчук.

  По време на церемонията по връчване на Нобеловата награда в Шведската кралска академия на науките, Канети произнася забележително слово, в която ясно е изразено отрицателното му отношение към войната.

  Елиас Канети умира на 13 август 1994 г. в Цюрих.

  През 2005 г. Елиас Канети е удостоен посмъртно със званието ”Почетен гражданин на град Русе”.

"Първият прозорец" - Елиас Канети