Послания от творбите на участниците в конкурса за художествена творба „Не оставяй нито ден, без да оставиш знак.“ 2023 г.

Никол Некезова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Човешкият живот е често сравняван с път, но аз искам да го сравня по- скоро със самия поход, който всеки от нас изминава. Някои хора вървят по отъпкани пътеки, други сами си проправят път през гъсти гори. Някои хора издълбават името си, изкачвайки с е по скалите, а други изчезват като стъпките, които са оставили по мокрия пясък…………………………………………………………..

Всички ние променяме света всеки ден, малко по малко. Ние имаме силата да помогнем на някого, да изберем дали това, което оставяме след себе си , е добро или лошо.Ние сами избираме какъв ще е походът ни по пътя на живота. Затова нека заедно оставим имената си , изписани с красиви бувки върху скалата на вечността“.

 

Мартина Пометкова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Оставих ли знак? Направих ли нещо запомнящо се?…..Според мен всеки човек е добър по природа и крие в себе си много таланти. Всички имаме мисия на този свят – да мислим не само за себе си, а и за другите, да надградим собстваните си лични очаквания. ……………Литературата е един от най- добрите начини да се остави знак, защото написаното остава и то може да промени нечие мислене, нечий живот сега, а и след много години…“

 

Надежда Михайлова от СУ „ Димчо Дебелянов“ Белене: „Всеки ден е възможност да окажем влияние върху света около нас. Имаме силата да създадем промяна, да вдъхновим другите и да оставим трайно наследство. Твърде често обаче оставяме дните да се изнижат, увличаме се в рутината на ежедневието и преди да се усетим, е минал още един ден, без да оставим следа.

……………………………………………………………….

Животът е кратък и понякога може да бъде труден. Трябва да помним, че всеки ден трябва да се стремим да оставим поне една положителна следа в света“.

 

Александър Димитров от Средно училище „Христо Ботев” Русе: „ Защо човек трябва да направи нещо, за да бъде запомнен? и Какво трябва да направи?“…………………

…………………………………………………………………………………………..

Още от древни времена основната цел на човека е да остави белег за това, че съществува. Историята е станала свидетел на много общественици, които с идеите си изпреварват своето време и коренно променят света, в който живеят. Техните имена са записани със златни букви в паметта на всеки от нас………………………………………………… Смисълът на живота е всеки ден заедно да се борим за по- добро бъдеще. Бъдещето е в нашите ръце, сами не можем да подобрим нищо, но ако се обединим, тогава промяната ще е възможна!

 

Даяна Пенкова от СУ „Христо Ботев“ -Русе

Обръщам се към теб – мое старо аз.

Толкова неопитно, безгрижно и наивно.

И все още уча се да те обичам

със всички твои слабости и грешки.

И понякога ти се ядосвам, че сякаш

ангелът и дяволът живеят вътре в теб,

но все пак зная аз – надеждата не си отива,

защото слънце ще пробие този лед.

Ще те пречупи и ще разбереш, че животът

смислен е единствено когато му се отдадеш.

Когато сърцето, изпълнено е с доброта, а

усмихвайки се, ти разпръскваш топлина.

Когато си причина за нечии сияещи очи,

а мисълта за теб разпръсква хиляди искри.

Защото правиш ти живота хубав,

оставяйки след себе си следи.

И тогава не само хората, а и местата,

на които си била, ще са изпълнени с обич,

цвят и доброта. А съществува ли нещо по-хубаво

от това – да бъдеш топлият лъч светлина,

който променя към по-добро света?

 

Веселина Василева от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ: „Тук идва въпросът защо е важно да правим значими неща, или както Елиас Канети казва, да оставим „знак“? И какво всъщност може да бъде „знак“-ът? „Знак“ за един човек например може да означава да помогне на възрастната жена в автобуса, а за друг – да направи откритие в дадена област. В първия пример действието, макар да е на пръв поглед дребно, е искрено и е „белязало“ жената със спомен. Тази случка, независимо дали е продължила само миг, е значима, защото тя дава пример на околните и е израз на човечност, която в днешно време, в нашия модерен свят, е рядко явление. Съпричастността е инстинктивна реакция на нравствено извисения човек, мислещ за другите. Тя не остава незабелязана, но също така не жадува награда. Достатъчно е, че е подобрила деня на човек в нужда. Фридрих Ницше неслучайно казва: „Най-добрият начин да започнеш деня, е, събуждайки се сутрин, да си помислиш колко хубаво е да донесеш радост поне на един човек днес“. Този пример показва скритата добрина, тази, която не се прави с цел да бъде забелязана, а за да променя, да подобрява отношенията ни един към друг. Нека си представим, че едно малко дете е било свидетел на тази случка. То е видяло и осмислило постъпката на човека и е извело поука за себе си. В друг ден то може да види свой съученик в нужда и да му помогне. И то, както възрастната жена, е „белязано“ от действието на помагащия. Това са този тип „знаци“, за които не трябва да забравяме, защото те поддържат жива добротата в нашето общество“.

 

Стоил Тодоров от Професионална гимназия по облекло, обслужване и транспорт – Дулово:„ Животът е миг от вечността…

Времето отлита неусетно. Днес е безвъзвратно отминал, а утре може и д ане дойде. Затова „Не оставяй и ден, без да оставиш знак!“. Едва ли осъзнаваме какво евремето за майката, която очаква раждането на своето дете, или за студента пред тежкия изпит, или пък за мъжа, очакващ любимата жена. Времато е нашият най- ценен капитал през земния ни живот. Затова е необходимо да го използваме по на- добрия начин. Всеки ден е шанс за нас да оставим нещо след себе си. Достатъчно е всеки ден да използваме времето си за добри мисли, добри постъпки, за да оставим знак…“.

 

Елизабет Чолакова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе

Годините минаваха без дори да осъзная,

без дори да разбера, че смисъла не зная.

Не знаех за делото, изпълващо душата,

не знаех за мислите, които прашлясали в главата,

търсят къде да отидат, къде да избягат,

като дъвка, с която дете си играе, и се разтягат.

Търсех призвание, търсех любов,

търсих спасение, търсих живот.

Понякога нещото стои в нашите ръце

и редовно ритъм по ритъм тупти с нашето сърце.

Любовта възроди ме, поезията промени ме,

във всяка крачка от страданието избави ме.

И ето след всички грешки, оставих най-красивите следи,

преплетени с болката, която като мащеха над всеки бди,

попили отчаянието на сегашната дисхармония,

но в очите ми това е просто божествена ирония.

Всяка крачка е белязана със знак,

който се разкрива пак и пак,

само трябва да вярваш и потенциала да разгърнеш ,

за да можеш в огледалото щом образа си зърнеш

с удоволствие да заблестиш, с поглед ти да се прегърнеш,

да бъдеш горд със себе си, пред злото да не се прекланяш

и никога доброто да не се изоставяш!

 

Жанета Николаева Дудина от НПМГ „Акад. Л. Чакалов“, гр. София: „Не оставяй нито ден, без да оставиш знак. Все някой ще има нужда от него.“ – цитатът в пълната му светлина. Знакът – не е нужно да е грандиозен. Денят – не е нужно да е специален. На кой оставяме знака – не е нужно да познаваме този човек. Може би ще има дни, в които няма да знаем, че сме оставили следа, но тя ще е там и ще чака кротко „избраника си“. Може би ще има и дни, в които ще сме безименните герои в нечия история. И може би в някой мрачен, подтиснат, дъждовен, унил, неделен ден, тази следа ще накара някой, изгубил надежда, да се усмихне отново. Винаги ще има изключения, разбира се. Понякога знакът, който грижливо сме „предали нататък“ ще навреди. Но всеки един опит носи шанс за промяна. Всяка следа носи възможност за ново начало.“

 

Белослава Бориславова Попова от Първо СУ „Свети Седмочисленици”-Търговище: „Мъдрите хора знаят, че времето е най-ценното богатство на света, което не може да бъде залепено, заменено или върнато, но може да бъде изгубено безследно, затова внимавайте с какво го запълвате и подхранвате и помислете какво ще остане вечно в него!“

 

Зорница Недкова Иванова от Първо СУ „Свети Седмочисленици” -Търговище: „Понякога оставяме знак, без дори и да осъзнаваме! Помагаме и учим други хора, а дори и не сме имали такива намерения. Много често можем бързо да оправим или развалим деня на някого, без да се замисляме. Някои „знаци‘‘ не се харесват на всички и това само показва многообразието на различните хора и интереси и ни учи нас самите на толкова много. А всъщност това е смисълът на живота – да пробваш, грешиш, да се учиш, да помагаш и да се наслаждаваш.

Не оставяйте дните си непълноценни и празни. Намерете хубавата страна на всичко и я превърнете в незабравим спомен. Оставете своя знак, какъвто и да е той, и живейте за мига!“

 

Емил Велинов от 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, София

Кървави диаманти (Не оставяй нито ден, без да оставиш знак)

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Вярвай в това, защото аз вярвам в теб

Аз вярвам в нас, в теб.

Докато тези огромни зимни поля обагрят скалите и долините с безкрайна бяла гад.

Докато Онзи върти света да бъде изпитание за неговата врата.

И докато се учим как да минаваме през неотворени врати.

Помни, помним.

Дори зимата няма да ти попречи ще се срещнем, ще ме познаваш, дори да не ме познаеш.

И докато още тези ветрове вихрят дърветата снежните, докато онези се опитват да те проследят.

В неуспехи да витаят, нека опитват да ни заличат отвъд въздуха.

Докато се стараят, духа ни ще остава завинаги в света!

Не оставяй нито ден, без да оставиш знак, сине.

Знак, че жив си останал, знак в снега, че си ходил, че не (сме) те погуби(ли).

Ще се върнем по същия път, заедно, като едно.

Едно като диамант, блестящо стъкло.

 

Даная Дурчева от ПГ,,Ген. Вл. Заимов“ Сопот:

Не оставяй нито ден без знак,

дори да се наложи да чакаш следващия влак.

Остави следа, ако се изгубиш в мрак,

за да намериш пътя към истинския себе си пак.

Намери смисъла във твоя ден,

никога не бъди в на тъгата жестокия плен.

Живей и променяй, за да те помнят,

и нека не човек, а мечтите и целите ти само да те водят.

Върхове високи си поставяй,

но от къде си тръгнал не забравяй!

Живота ти ще придобие смисъл,

това не се нуждае от специален размисъл.

И читателю, не на последно място запомни,

бъдеще се гради, когато оставяш знак в своите дни!

Остави своя знак днес, за да те помнят утре!

 

Алекс Корабова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе:„Защо съм тук? Какъв е смисълът на човешкото съществуване? Какви са очакванията към мен?- са въпроси, които си задавам от дете. Въпроси, които всъщност нямат еднозначен отговор. Човешкият живот е много кратък и неясен, красив, но и на моменти страшен. Всеки ден е дар, възможност, която ти се дава за да използваш докато можеш. Важното е в края на пътя, когато поглеждаш назад да се усмихваш, но с онази блага усмивка и с онези топли очи, изпълнени с благодарност и любов, да чувстваш, че не си живял напразно и, че си оставил своята следа и дори никой да не я вижда или помни, ти да знаеш и да чувстваш с цялото си същество, че тази следа живее в теб, живее в спомените и любовта ти към живота. Аз вярвам, че колкото повече се трудиш и влагаш всеотдайността си, по-жив и истински се чувстваш. И когато влагаш любовта и вярата си в нещо, ти оставяш частица от себе си“.

 

Жаклин Жекова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Всеки човек има заложби, които трябва да покаже. Без значение в коя сфера ще се развива, всеки може да постигне нещо и да вдъхнови някоя личност. Зад всяко творение или откритие се крие създател, който е вдъхновил друг да продължи този път и така бъдещото ща стане по- добро.“

 

Юлияна Димитрова от Средно училище с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ – Русе: „Всеки от нас има собствена представа за смисъла на битието. И за следата, която оставяме след себе си. За някои тя се побира в идеята да бъдеш лидер, за други – в създаването на песен, стих, картина, автомобил, за трети – в “две праскови и две череши”; за четвърти – в продължаването на рода. И колкото и да са различни представите ни, всички се стремим да оставим някаква следа зад себе си. ………………………………………………………………………………………………………

Красотата е навсякъде и ако имаме очи за нея можем да я забележим дори и в най-незначителните неща. Можем да я открием в изгрева и залеза, можем да я видим в усмивката на хората, с които се разминаваме на улицата, в детския смях на играещите деца, можем да я усетим в песента на птиците и в слънцето, което ни гали със своите лъчи, та дори можем и да я открием в полъха на вятъра, можем да я открием в аромата на едно цвете, можем да я доловим в една картина, красотата може да бъде в благородната постъпка и в любовта. Защото красотата можем да я възприемаме с допир, слух, обоняние, зрение, но тя е и усещане, което се може да се почувства единствено и само със сърцето и душата. Красотата е в нашите души и нашите сърца“.

 

Даная Керемедчиева от Обединено училище „Д-р Петър Берон“, Ямбол:„Ти си това, което правиш. Ти си това, което мечтаеш……………………………………..

Нека да планираме и отстояваме целите си. Да бъдем уверени в своите желания и да осъществяваме стремежите си. И всички тези „неща“ да са в името на нешото по- добро утре. Нека все пак да повярваме в заразното добр добро и д аработим за това тази“пандемия“ да обхване света. Да сме събирали капачки за бъдещето, да сме подавали ръка на човек в беда, да сме примир за всички, които искат да бъдат герои. И в това безименно царство и ние самите да сме прашинка във вечността! Или просто прах във вятъра!“.

Александра Умленска от ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ – Кюстендил: „Щом сме тук, значи има причина, поради която си струва да живеем. Самият термин „струва“ важи за обменни единици, а животът не е такава. Той не може да бъде препродаден или заменен. Той може да бъде само започнат или да му бъде поставен край. Не може да го оценим в злато или диаманти, защото ако ние не сме тук, то кой ще използва тези несметни богатства? Той е много по-висша ценност от това, което ние може да предложим, защото сам по себе си е уникален, затова ние съществуваме тук и сега и съгласно Алебрт Камю „Да преценим дали си струва, или не да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията“. Този екзистенциален въпрос никога няма да бъде отговорен или ако някой успее да открие истината, то може би ежедневието ще стане хладно и еднообразно, но може да твърдим със сигурност, че не трябва да оставяме и един ден, без да оставяме знак, както е казал Елиас Канети, защото все някой ще успее някога да намери ползата от него“.

 

Захари Стоянов Горчев от ПГД „Елисавета Вазова“- София: „Мисълта на немскоезичния писател Елиас Канети ни насочва към мисълта, че всеки ден е от значение. Всеки ден е възможност за подобряване на нашия живот. Но за да бъде този ден от значение, трябва да оставим следа от съществуването му.

Паметта на човека е доста странна. Възможно е да запомним съвсем нищожни и незначителни за живота ни случки, а да забравим и най-хубавите ни моменти. Но как да избегнем това? Много хора водят личен дневник, в който записват най-важното от изминалия ден. Това е страхотен начин да осмислим какво ни се е случило и да го разтълкуваме. По този начин запазваме добри или лоши спомени“.

 

Йоана Ивайлова Василева от ЛК „Касталия” при ЦПЛР-ОДК- Варна

НАПОМНЯНЕ

Когато отново забравиш кой си,

загубваш се между маските им.

Не разпознаваш кой е фалшификатор и кой не е.

Чудиш се има ли изобщо истински.

Преставаш да се обичаш

и започваш да се критикуваш,

защото някой там, в тълпата от лъжци,

маскирани на добродеятели,

някой ти е казал да го направиш.

А ти толкова ли си глупав, че да го послушаш?

Късно ли е да се потърсиш там, измежду тях?

Можеш да се намериш!

Изглежда трудничко,

но не е причина да не се опиташ, нали?

А, ако случайно успееш… не! КОГАТО успееш,

пази си пламъчето

и не позволявай на вятъра им да го унищожи.

Вятър от завист, от омраза може би,

има ли значение какъв е?

И когато намериш пътя си вън от тълпата,

ще ми обещаеш.

Ще ми обещаеш,

че никога няма да обръщаш гръб на себе си.

Няма да захвърляш пламъчето си така,

защото загубиш ли го отново,

губиш и себе си в лабиринта от такива като тях.

Може тогава и да не се намериш.

И да се превърнеш в една от маските им.

Завинаги.

 

Карина Николаева Цветкова от ЛК „Касталия” при ЦПЛР-ОДК- Варна

ЕТАПИ

В миг пада човекът, когато разбира,

че животът жесток на части разбива.

Умори се да ниже думи наред,

думи безплодни, молитви безчет.

Не вика за помощ, не търси ръка,

но вътрешно иска във тази мъгла

да чувства подкрепа, да среща любов,

а не посвещения в миг-послеслов.

Но майката болка ражда изкуство,

с баща прокълнат – чисто безумство.

Следи от сълзите листа изрисуват,

словата по него – по жарава танцуват.

Искрата отвътре, отвън го изгаря

белег по кожата безпощадно оставя.

Ако човек е белязан, то сърцето кърви,

кърви, но душата все още върви.

Върви и не спира, защото се бори

да бъде свободна и да няма окови.

Молитви безплодни и думи безчет

промяна не носят, ни време, ни чест.

Пораства човекът, когато почувства,

че себе си сам той неволно погубва.

Поемайки въздух – всяка следваща глътка,

пораства човекът с всяка следваща стъпка.

Даница Руменова Костова от ЛК „Касталия” при ЦПЛР-ОДК- Варна

СТРАННОСТИ

Светът е отровен от сън и безрадост,

открито и грозно цени слепотата.

Омразата носи бездушната слабост.

Отвъд панаира тече суетата.

Притискат ме хиляди сиви стени

и бясно се удрям в лика на съдбата.

Загубвам представа за съдни везни,

но бясно преследвам без страх светлината.

Гласът на човека ме дърпа в съня си.

Усещам в душата си пламенна лудост,

но нямам мира на загубил ума си

и нямам покоя на царствена глупост.

Не зная, не виждам, не чувствам, нехая

за празните хора, които ме сочат

и ядно ме съдят с очите на края.

Отказвам да падна, отказвам да скоча.

Отказвам да стана едно с тишината

и нека се боря без мисъл, със смисъл.

Ще следвам неспирно духа на луната –

на вечния спътник, неземно орисал

сумрачния път на бездомния пътник

със слаба, но търсеща мир светлина

и нека горя пред изконния съдник

с така незаслужена в миг добрина.

Не мисля, че мога да давам плътта си

на залъци, вечно и някак безбожно,

но давам болезнено днес от деня си

за ярките клетви, които положа.

Ще скитам и търся – такъв е живота,

умея да плача, ценя свободата,

ценя любовта и поемам в посока,

която безгласно отнема вината.

 

Симеон Христов Иванов от ЛК „Касталия” при ЦПЛР-ОДК- Варна

ЗА ХОРАТА И СВЕЩИТЕ

Играя си с огъня всеки път,

щом хвана молив.

Най-малката свещичка

в селската черквичка.

Горя за всички смирени

и за изгорелите горя.

И някога ще ми изкапе восъкът.

Зная това.

Но ако не капя пък,

ще съм само една

цяла,

недокоснала огъня

подаръчна свещ.

Огънят?

Паля от нечия цигара,

запалка

или мисъл.

И започвам

да се написвам в огън

и с огън.

И капя по листа.

По порцелана ти капя.

Ето капка…

…и втора…

…и трета.

***

Свещите носят мислени думи

отдолу нагоре.

Моите идват написани

отгоре надолу.

 

Валерия Добромирова Добрева от ЛК „Касталия” при ЦПЛР-ОДК- Варна

СТРАНИЧКА ЗА МОЯТА МАГИЯ

Дай ми страничка

от твоята известна книга,

бих се сместила във ред и два,

и не смятам много-много

да се разпростирам,

а само да излея там

сгъстената душа.

Върху бялата пътечка

да оставя черна диря,

над която погледът човешки

най-безсрамно ще се спира

(и ще размишлява…)

Докато зад анонимни думи

аз се скромно крия –

във това се крие

моята магия.

 

Елена Атанасова от Средно училище за европейски езици „Св. Константин- Кирил Философ”- Русе.

Не оставяй нито ден, без да оставиш следа

Дай ми знак, че си до мен.

През целия път и след него.

Знаеш ли колко дни пропадах в отчаяние,

потисках бурни чувства, осъдени на мълчание.

Защо не дойде по-рано?

Когато в себе си не откривах нищо, което да си струва.

Когато подлагах на съмнение съществуването си.

Защо ме остави да мина през Ада

в очакване да ме спасиш?

Сега не съм същият, не се нуждая от тебе.

О, човеци!

Защо си мислех, че ще съм един от вас?

Напразно бе да искам да съм ви полезен…

Жадувах одобрение, но всичко бе лъжа.

Грешка бе да мисля, че сте искрени.

Грешка бе будуването ми над купищата книги

в търсене на истини.

Разкайвам се, че ви допуснах в своето съзнание.

О, само как желаех…

себе си на вас да посветя,

да не съм безгласна буква във света.

Гледах на стремежите с недоумение.

За други бе тъй лесно, а защо за мен не е?

После се обръщах примирен.

Стон.

Да оставя следа, е проклятие за мен.

Бях оплетен във лъжи.

Не беше важно, не, отхвърлях всяко мъничко съмнение.

Затъвах по-дълбоко със всяко ваше одобрение.

Затъвах в мръсната ви кал и знаех:

не бях аз прав, когато мислех, че сте важни.

Не исках да съм звук във вашата уста.

Не исках името си да съзирам,

изписано със грозен почерк на награди, грамоти…

И дори с усмивка мила аз да ги приема,

щом обърнете ми гръб за пореден път…

лицето ми ще е обляно в сълзи.

Истината е под кухите усмивки и бездушните възхвали.

Отказах да продам душата си за вашите пари и власт.

Оставих своя отпечатък –

малко петънце във моето и твоето сърце.

Да ме помни някой, някой непознат и после пак да ме забрави.

Аз бях един-единствен на света.

Безполезен, малък, незначителен,

съвсем обикновен…

Аз.

Знакът бе оставен, мъничка следа, троха…

Не можех повече да дам.

Не бе и нужно.

Стон.

Сега бе песен.

Ехо на душа.

 

Александра Николова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе:

„Животът е приключение, което трябва да се стремим да изживеем по възможно най-добрия начин; да му придадем смисъл и стойност. Но как да го направим? Всъщност отговорът е много лесен – няма общоприет смисъл. Той е индивидуален и се намира дълбоко в сърцето на всеки човек. Същото е като изборите, които правим, решенията, които вземаме непрекъснато. Но съществува едно златно правило – „Не оставяй нито ден, без да оставиш знак“, както е отбелязал Елиас Канети“.

Ивайла Михайлова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе

Не оставяй нито ден, без да оставиш знак

в живота си безкрайно кратък.

Бъди полезен, бъди деец,

бъди човек, а не светец!

Когато видиш беззащитен,

подай ръка, не оставай безразличен.

Повярвай, че в бедната душа

ще си оставил незаличима следа.

Живей така, че някой ден

да бъдеш горд, а не сломен.

Вярвай, че в нечий тъмен мрак,

минал си и си оставил светъл знак.

Бъди срд хорската тълпа човек!

Така ще бъдеш помнен век след век.

Ще лекува твоята добра душа,

че на таз земя оставил си следа.

Повярвай, че в живота всеки има роля,

изиграй я с душа и силна воля.

Води се от идеята, че винаги има как

и не оставяй нито ден, без да оставиш знак!

 

Михаела Стоянова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Всеки ден волно или неволно ние оставяме частица от себе си, споделяме една искрица, но често тя е толкова малка, че бързо угасва и остава невидяна от хората. Трябва да мислим не за това какво ще оставим след нашия живот, а как ще го живеем. Светът помни само специалните хора, а ние всички сме толкова еднакви и обикновени, една песъчинка от голямата пустиня. Просто трябва да живеем истински и за себе си, защото всеки знак рано или късно избледнява. И само докато се наслаждаваме истински на нашето съществуване, нашата следа може да бъде видяна, а ние да бъдем запомнени“.

 

Ревека Сашова от Обединено училище „Д-р Петър Берон“, Ямбол

Като пясък през пръсти

тъй изтича деня ти.

Неспособен да вехне,

чезне той със нощта.

Да пребъдеш, ти искаш

И гориш, и пламтиш…

И сам си поставяш целта.

Ти катериш и крачиш,

превземаш света.

Ти рушеш сам прегради

и оставяш следи-

не една или две, даже някога три.

На стената е фотос –

оцелял, остарял…

Но представата дава

за това кой стои

и стърчи сред върлини.

Избуява и днес

твоя устрем за поход,

твоя паметен впряг

да надбягаш мечтите,

да чертаеш следи.

За да има пак кой

и след теб да стърчи.

 

Стефани Тодорова от ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе: „Смятам, че смисълът на живота е да бъдем щастливи. Докато моята душа е спокойна и усмихната чрез дадени действия и начин на съществуване, винаги ще има някой, който ще смята този начин за незначим, смешен, недостатъчен, прекален и какво ли още не. Колкото повече енергия влагаме в това, толкова повече се обезличаваме. Когато някой застава зад нещата и хората, които обича и разпалват страстта му да моделира това изкуство, наречено живот, по най-добрия за него начин, пред другите не остава друга опция, освен да уважават изборите му, дори да не ги харесват“.